Гладенето и шиенето са тясно свързани: помежду си. По време на шиене много често се прибягва до ютията. Гладенето дообработва шития предмет. Глади се върху гладка небоядисана маса, постлана с бял памучен плат. Ютията трябва да е средно тежка. Леката ютия мъчно глади, а тежката, е за дебели платове (палто, костюм и др.). При гладенето е необходима и една елипсовидна възглавничка, на която се гладят всички закръглени места (вратни извивки, подмишници, якички, ръкави, разни свивки и раменни шевове). Възглавничката се. нрави от две елипси дълги 20 см и широки на едната страна 10 см, а на другата – 13 см. Елипсите се съединяват една с друга с Лента от същия плат, широка 3 см. Възглавничката се прави от плътен памучен плат. Натъпква се добре със стърготини или меки дребни парцали. Тя трябва да е твърда. Тесният край на възглавничката се използува за гладене долните части на ръкавите и другаде, а по-широкият — за гладене на ръ-кавните извивки. За да се пази чиста, облича се в калъф от памучен плат, който се снема и пере. Шевовете се гладят от вътрешната страна, обикновено разтворени още във време на работа след минаване на машина. Но има случаи, когато се гладят и на една страна. В зависимост от материала, при гладенето шевовете могат да се мокрят с парче или гладят през влажна кърпа. Те се гладят дотогава, докато върху гладеното място не остане никаква пара. Подгъвът на дрехите се изглажда преди окончателното зашиване, за да не се от-печати шевът на лицевата страна, и веднага след подгъва, направен с лека тропоска. След това се зашива, изважда се тропоска-та и втори път леко се преглажда върху мека подложка. При дебел вълнен плат, ютията се слага и вдига само, не се вози напред и назад. При другите тъкани е обратно -леко се. води ютията няколко пъти на едно и също място. Особено внимателно трябва да се гладяг плисетата по дрехите. Първо се изглажда подгъвът, след това се наместват плисетата, като се прикрепват с карфици и леко се гладят с влажна кърпа от лицевата страна. След това още един път хубаво се оглаждат от опъковата страна така, че прегъвките на плисетата да станат остри. Трябва да се помни, че гладенето на вълнени дрехи от лицевата страна става винаги през влажна кърпа, никога не бива да се глади на¬право платът. Глади се по направление на нишката Много зависи от гладенето, дрехата да получи правилна форма.
поправка. Недопустимо е пионер да се обръща към родителите си да му зашият копче или закърпят джоба. Това понякога е и
невъзможно. В туристически поход, пионерски лагер или далечна ескурзия може да се случи произшествие а мама я няма наблизо. Колко смешен ще е пио- Фиг. 22.нерът или пионерката, които моли другите да му закърпят скъсания чорап или зашият изгорения на лагерния огън ръкав. Умелото кърпене е цяло искуство.Кърпене т право скъсано. Ако е скъсана някоя част на дрехата и скъсаното е станало по дължината на нишката, т. е. по права линия, може да се закърпи без отделно парче. И съвсем неопитният пионер може да го зашие с обикновен шев. На фиг. 22а е показано скъсаното, на фиг. 226— как трябва да се подгъне малко материята, за да се разнищи скъсаното. Слага се платът с лицето към масата и на опаковата страна се подгъва малко и се трапосва, както се вижда на фиг. 22в. Изрязват се висящите конци, ако има такива при скъсването, и се започва шиенето на малки гъсти бодове — обшивен бод. На фиг.22г е показано как се зашива от единия до другия край и малко по-далече от скъсаното. Накрая конецът се закрепва с няколко бода на едно и също място. Сега може да се издърпа тропоската отдолу, а ако не вижда може и да остане. След всичко това от опакото се изглажда с влажна кърпа, за да се опъне кърпата добре.Сложно скъсано. Когато материята се е скъсала и по дължина и напреко (фиг. 23а) слага се на масата така, че цялото скъсано място да бъде на твърда, равна повърхност. Оправят се скъсаните краища или се сладят. С няколко редки бодове леко се зтягат тия скъсани краища, за да се доближат един до друг, като се внимава да не се увеличи скъсаното (фиг. 236). Когато се закрепи целият отвор, подрязват се вися-щите нишки от плата и се започва окончателното зашиване с гъсти бодове —обшивен бод. Отначало се шият ::ай-късите линии, после— дългите. Завършва се всеки шев малко по-далеч от мястото, където започва скъсаното. Накрая се изглажда.Кръпка с парче. Тази кръпка трябва да се направи колкото се може по-незабележима, а това става като се подбере подходящо парче по цвят и тъкан—най-добре от същия плат, от който е направена дрехата. Ако няма запасно парче, то може да се отреже от вътрешните запаси на дрехата (подгъвки, странични шевове, колан и др.) Найнапред трябва да се обреже скъсаното така, че да му се придаде правилна форма: ква-драт, правоъгълник, кръг, триъгълник и т. н. Изрязва се и парчето в същата форма. Като сеотпуска встрани 1,5 —2 см повече за подгъвка. Ако парчето е ново, трябва да се намокри и оглади, за да не се свие след това и набръчка кръпката. Слага се скъсаната вещ на масата заедно с подложената под нея кръпка с лицето нагоре. Нагласява се
кръпката, като се гледа основата й да съвпадне с оснвата на плата на дрехата. Подгъ-ват се краищата на кръпката половин сантиметър, тропос-ва се и зашива със скрит бод. След това кръпката се обръща, прорязват се косо ъглите на скъсаното, подгъва се, пак се тропосва и зашива със същия бод. Трябва да се хващат по-малко нишки, за да не се виждат бодовете от лицето. Изваждат се тропоските и кръпката се изглажда.Може значително да се продължи износването на дрехите. Това се отнася особено за трикотажните дрехи. На 
ръкавите на плетена жилетка, пуловер и др. се слага от опакото малко парче от лека материя същия цвят. Тогава ще се протрива подложката, а не трикотажът. Ако се за Фиг. 24 бележи, че вълнената дреха е изтъняла на лактите, внимателно се разпарят ръкавите и се зашиват обратно (десния в левия отвор, а левия — в десния). Ръкавите ще траят още толкова. Протритите места ще попаднат в гънките на ръкава от вътрешната страна и няма да се виждат. На лактите попада здрава тъкан. Да се направят ръкавите къси е най-лесното разрешение, но то трябва да е последно, Замрежване. Има“ случаи, когато скъсаното е на видно място и от такъв материал, че кръпка с парче стои грозно особено когато скъсаното не е голямо. В такъв случай се прави замрежване. За-мрежването е удобно и тогава, когато материята се е протрила (например на лакти) макар да няма дупка, но тъканта прозира. Прави се замрежване и когато платът е прерязан с остър предмет. Замрежването трябва да се направи трайно и незабеле¬жимо. Например скъсал се е или протрил силно обикновен плат, на който нишките на основата и вътъка са перпендикулярни един на друг. Тогава се постъпва така. Слага се скъсаното място на нещо твърдо с лицето нагоре и се опъва добре, за да не се набере След това се взема игла с вдянат конец от същия 
цвят и дебелина (най-добре нишка, извадена от края на съшия плат). Шие се, като отначало се прокарват по основата равни, на еднакви разстояния, бодове (фиг. 25 а), които да съвпадат с нишките на тъканта. Шие се напред и назад, започвайки всеки бод от здраво място. Шият се първите бодове най-късите на здраво място, след това дългите—над скъсаното, последите постепенно стават все по-къси и по-къси. Когато се закрие цялото отверстие по основата, преминава се към напречните ни-шки (вътъка) и се шие по същия начин. Особеността се заключава в това, че нишките се преплитат ту отгоре, ту отдолу (фиг.25 б). Трябва да се стараем разстоянието между бодовете да се приближава до разстоянието между нишките на самата тъкан. Напречните нишки на вътъка също започват на отвора. След това се извежда конецът на опакото и там се закрепва краят му. Ако тъканта е диагонална (когато основата и вътъкът се пресичат косо), то и замрежването правим косо. Всичко друго се работи, както е обяснено по-горе, Кърпене на чорапи. Малко скъсани чорапи своевременно се изкърпват, като се за-мрежват с конци. Носените повече, изтъ-ияли или прокъсани едновременно на много места, се подновяват напълно, като се кро¬ят нови ходила и прикачват към здрави горнища. (фиг.26а). От здравите места на старите чорапи се изрязват дадените в приложението кройки-ходила и пришиват към здравите горнища. Когато чорапът е по-малко скъсан, подхожда ходило с кройка (фиг. 266.) Същата кройка е разтворена (фиг.26в). При по-високо скъсан чорап, особено над петата, по-удобна е кройката, дадена на (фиг.26г) — разтворена. Заши¬ването 
трябва да става внимателно, за да се заловял^ всички бримки, иначе при-дървото обуване те ще се разнищят и чорапът пак ще се скъса. Ходилата трябва да са подходящи по тон с чорапите, които се кърпят. Ръчното изкърпване има преимущество пред машинното. То е по-удобно, ръбовете стават по-меки и не убиват като се обуе обувката. Когато скъсаното е само около петата, скроява се само съот-ветната част, кройката на която е дадена в приложението.Почистване на ушития предмет. Добре ушитата дреха трябва да бъде старателно обработена не само от липевата, но и от опаката страна. Краищата на шевовете, след като са равно изрязани, се подшиват с подходящи конци. Това може да стане ръчно или машинно,- Най-простият начин на ръчно почистване е обшиване с обшивен бод (фиг. 27 а). Колкото бодовете са по-гъсти и по-малки, толкова почистването е по-красиво. Краищата на тънките материи се почистват, като краят на шева се подгъва малко и се обшива с гъсти и малки обши-вни бодове. Трайно почистване на шевовете става с по-дълги бодове — фестон (фиг.27б). Но такова почистване не е за плътни тъкани. С него шевът
става дебел и след гладенето личи от лицето. Когато ушитото е от плат, който много се нищи, шевът се подгъва и се изработва с кръстат бод и кол-кото платът се нищи повече, толкова кръ-стачката трябва да е по-гъста. Ако краищата на шевовете са загладени на една страна (неразтворен шев), обшиват се двата кра>. заедно с един от горните бодвое (фестон или обшивен бод.)А при някои тъкани (басма или други подобни) могат да се под гънат и двата края един срещу друг навътре и да се зашият с обикновен шев. В такъв случай при кроенето трябва да се отпусне повече за шев. За тъкани, като ко¬прина, тънък вълнен плат, вместо обшиване се прави зигзагообразно подрязване на краищата на шевовете (фиг.27в). Това не позволява на тъкънта да се разнищва.
Обикновен бод (диагонален). Употребява се за обшиване края на платовете и в случаи, когато трябва да се съединят ивиците на два плата. Бодовете обикновено се шият отляво-на-дясно, но може и обратно.Обикновен (разтворен) шев.
Употребяват се при съединяване на всички основни детайли на различни изделия. При този шев (фиг. 18) двата плата се слагат един върху друг с лицевата страна навътре, за да остане шевът от опакото. Тегелът се минава : близо до края на плата, в ЗАВИСИМОСТ ОТ Фиг. 18.свойствата му (дали се нищи
или не). След зашиването, краищата на двата плата се разтварят и оглаждат добре. Плосък (притиснат) шев. Плоският шев се употребява при съединяването на два плата, при шиене на долни дрехи и памучни 
домашни облекла. Работи се, като се сложат двата края на платовете с лице един към друг и единият плат остава с 0,5 см по-висок от другия. Тропосва се (фиг.19а). След това минава машинен или ръчен тегел (фиг 19 б). После се прегъва по-високият край надолу(фиг. 19 в) и още един път се прегъват двата плата заедно. Тогава се минава, накрая, ръчен или машинен тегел или бод-зад игла(фиг.19 г). На опакото се получават два успоредни бода, а на лицето един (вторият е скрит в подгъва).Скрит (французки) шев. Работи се, като се слагат двата края на платовете. 
Боде се отдолу нагоре в едната и после в другата страна. Шие се със здрав конец, отговарящ по цвят и дебелина на плаа. Бодо -вете трябва да бъдат съвсем еднакви, за да не се набере и опъне някоя от ивиците. Селският шев, (фиг. 21). изработен с цветни конци се употребява при битови
облекла.Фиг. 20еднаква височина един върху друг с опаковата страна (фиг. 20 а) и се зашиват откъм лицето с тегел. След това се обръщат към опакото (фиг.20 б) и тук минава (втори тегел (фиг.20 в). Готовият шев прилича на бастичка от опакото (фиг.20 г), а на лицето не се вижда нищо. Този шев се употребява при шиене на горни дрехи и 
бельо.Стар (селски) шев. Известен е у нас много отдавна и още се практикува. Употребява се при зашиване на два плата с ивиците. С него съединяват чергите, домашните платна и др. Съединяването става само по ивиците, като се боде ту в едната, ту в другата страна. Шие се на ръка отля-во-надясно. Конецът върви след иглата.
Вдява се иглата с конец дълъг 55—60 см. По-дългият конец при работа се усуква, завързва, замърсява и забавя процеса на работата. Конецът се вдява в иглата по следния начин : отрязаният край се изглажда и изтънява и леко осуква с палеца и показалеца на лявата ръка. Така приготвеният конец се хваща с палеца и показалеца на дясната ръка, а с лявата се държи иглата на височината на погледа с хото нагоре, обърнато към конеца. Върхът конеца влиза в ухото на иглата и се страна на такава тъкан е матова, а другата-доста лъскава. В практиката е полезно да се запомни, че след прането основата се свива, скъсява. Затова при кроенето трябва да се помнят две условия: дължината на вещите се крои по основата и малко го-голяма от мярката.Ръцете при шиене : издърпва на две трети от дължината на конеца. Бодва се иглата в тъканта, вземайки няколко нишки от основата или вътъка, изтиква се със средния пръст и помощта на напръстника, изважда се върха на иглата на лицевата страна с палеца и показалеца на дясната ръка, като едновременно се изтегля и конецът на иглата. Така следата от конеца, която остава върху плата образува бод. Бодовте биват: иред игла, машинен бод, кръстат бод, верижен бод,Фиг. 11
рибена кост и др. Съединяването на два плата или части на една дреха (предница с гръб, ръкав с блуза и др.) се нарича шев. Шевовете биват: обикновен, плосък (притиснат) скрит (француски), стар (селски) и др. На практика в по-широк смисъл с думата „шев“ наричат и ред следващи един след друг еднородни бодове.Бод пред игла. Това е най-обикновеният и лесният бод. Конецът се води след иглата. С последователното изработване на бодовете пред игла се образува така наречената „тропоска“. Това е временен, нетраен шев и никога не остава след окончателно*Фиг. 12 то ушиване на дрехата. Шие се с по-слаби гладки и меки конци, по-светли от цвета на самия плат. Понеже е непостоянен шев, при изваждането на твърдия и остър конец. Преди да се запознаем с техниката на шиенето, трябва да обърнем „-внимание на положението на тялото във време на работа. Тялото трябва да има правилна стойка — да се седи свободно, с глава малко наклонена към работата. Разстоянието между ра¬ботата и очите на работещия трябва да е 30—40 см. Да има добро осветление отляво или отгоре, да не блести в очите. Краката да не висят, а да се поставят на твърдо. Ако предметът, който се шие е голям, за да не увисва надолу, прехвърля се десният крак върху левия при колената.Това помага и на тялото да се изправи. При шиене на машина трябва да се седне удобно на стола, стъпалата на двата крака да са на педала на машината. За да не се уморяват краката, добре е да се работи едновременно с двата кракг.
Бод (боцкане) Материята трябва да се държи с палеца и показалеца така, че да лежи свободно върху останалите пръсти и леко да се притиска с малкия пръст. Така тя нито ще се разтяга, нито набира.може да се пререже платът. Особено трябва да се внимава за устойчивостта на цвета на конците, за да не боядисват плата, ако евентуално се намокри при гладене. Тро-поската се шие изключително на ръка. Боде се от горната страна на плата, иглата ми¬нава под плата и пак излиза отгоре на разстояние 0,5—1см. При права линия, бо¬довете са по-едри, а при извита — по-дребни. При започване и завършване се затяга с повторение на бода. Конецът не се стяга никога. Ако материята позволява, могат де се вземат на иглата няколко бода и след това да се издърпа иглата с конеца,, Така тропосването става по-бързо.Бод зад игла. Иглата се боде от опакото към лицето, вземайки 7-8 нишки от тъканта и се връща назад. След това вземайки двойно повече количество нишки (14—16) пак се извлича иглата налице и се прави бод обратно, вземайки 7—8 нишки. По-нататък бодовете се повтарят в посочения ред (фиг. 18 а). В окончателен вид се получава такъв бод, който е показан.
буква „б“ (лицева страна) и с буква „в“ (опака страна). Особеността на бода зад игла е, че всеки нов бод се боде зад мястото, където е влязла иглата в плата. Връщането на иглата назад му придава по-голяма здравина.Машинен бод. Нарича се така, понеже прилича на машинния бод — тегел. Състои се от последователни равни бодове зад игла, следващи един след друг без разстояние. Той е по-мъчен бод защото трябва да е равномерен. От лице-
Фиг. 13 Фиг. 14вата страна прилича на машинен тегел, а то опакото прилича повече на бод зад игла. На фигурата под буква „а“ е показано последователното получаване на бодо-вете(фиг. 14). Лицевите бодове са плътно наредени един до друг, значи иглата боде там, където е извадена за предишния бод. Опаковите бодове минават наполовина назад, затова дължината им е двойно по-голяма от лицевите. Получава се впечатление, че на лицевата страна върви един непрекъснат конец, а на опакото вървят два конеца един до друг. Тегелът е по-плътен и по-здрав от бода зад игла. Той се употребява в случай, когато трябва нещо да се пришие особено здраво.Скрит бод. Употребява се за подшиване на подгъви. След всеки бод конецът не трябва да се стяга, за да не личат бодовете от лицето. Затова се хващат не повече от две нишки и иглата внимателно минава и се 
Фиг. 15 Фиг. 16 крие през матрията на подгъва. От бод до бод конецът минава вътре в подгъва, на повърхността той почти не се вижда, (фиг. 15). Кръстат бод (кръстачка). Формата на бода е кръстообразна, откъдето е получил и името си. Иглата боде отдясно-наляво, и хваща подгъва, за да не се вижда възелът. При изработване на кръстач-ките конецът не се стяга, а трябва да приляга по плата. Освен това бодо¬вете не бива да личат от лицевата страна на плата и разстоянието между тях не трябва да е повече от 1 см. Кръстатият бод има приложение в подгъвите на вълнените рокли, поли, жакети, зашиване на горни и долни дрехи, за украса и др.
Преди да се запознаем с въпроса как и какво да шием, да разгледаме инструментите, които са необходими при ръчната обработка на различни видове тъкани.Ръчна игла. Ръчната игла е основният и най необходимият инструмент при шиенето. Тя се въвежда в работа едва в XV век. Преди това хората са си служили с коствместо с игла. Първите игли с отвор (уши) за конец са били правени на ръка. Чак в XIX в. те се произвеждат фабрично. Най-доброкачествените игли се приготовляват от стомана, за да не ръждясват и да не се изкривяват при шиенето: Иглата трябва да е остра, нечу нлива, с добре полирана повърхност и ухо, за да не къса конците. Такава игла може лесно да минава през всякаква материя. В зависимост от дебелината и големината иглите имат съотвени номера. В производството се номерират от 1 до 10. Биват тънки и дълги с остри и тъпи върхове. Избират се в зависимост от материята и техниката, която ще се изпълнява. Иглата и конецът трябва да от-говарят на дебелината на плата, като иглата е малко по-дебела от конеца, за да може той свободно да минава през плата. По големият номер игли са тънки и малки, а малкият номер — големи. За зашиване на копчета са подходящи г о-дълги игли. Игли с тъпи върхове и с по-големи уши се използват за шиене с дебели вълнени конци при рехави материи като етамин и зебло. Иглата не се губи, ако след работа вдяната в конец, се забожда на игленик или парче плат.
Фиг.2.Напръстник. Друг инструмент, обслужващ ръчното шиене е напръстникът, който винаги се надява на средния пръст на ръката. Избутването на иглата става чрез напръстника, който предпазва пръста от нараняване с иглата. Напръстникът се изработва от метал, кост, бакелит, целолуид. Формата му е пресечен конус. Фиг. 3.
Фиг. 5.
Фиг. 6.
———————-
