Добър резултат даьа прането на вълнени дрехи във фасулена вода. Сварява се 1 кг фасул в 5 литра вода. Прецежда се водата и в нея се потапя и се мачка. Това пране е без сапун. Изплаква се в две води и се простира без да се извива. Без сапун може да се пере с картофена и тричава вода. Кар-тофената вода се получава, като се обелят сурови картофи и нарежат на тънки резенчета. Заливат се с вряла вода (на 1 кг картофи 2 л вода) и киснат 2— 3 часа, отцеж-дат се през гъста цедка. Във водата се сла-малко спирт и докато е хладка се перат с нея вълнени и копринени тъкани. Тричавата вода се получава, като на 1 л вода се поставят 4 грама трици в тънка бяла торбичка и водата се сварява. С прецедената хладка вода се пере. Да не се забравя, че при пране на вълнени- и копри¬нени материи, температурата на всички води, от първата сапунена до последната за плакнене, трябва да е все една и съща.
Друг вид илици са петелките. Те се употребяват при такива тъкани и на такива места на дрехите, където не трябва да се прерязва платът. В такъв случай на самия край на прегъьката на плата се правят на равни разстояния петелки от 4 до 8 конеца. Обримчват се гъсто, пробожда се иглата навътре в плата и се заякчава конецът (фиг. 32 г).
диаметъра на коп-чето плюс 2 мм. За да не се разнищва, докато се работи и да се захващат двата плата едновременно, иликът се обшива с полегати бодове. Обримчването му започва от страната към дрехата, отдясно-наляво. На лявата ръка върху показалеца се поставя прорязания и обшит илик. Пробожда се с иглата през отвора на илика перпендикулярно на прорязването. Замята се двойният конец (фиг. 32а) под иглата отдясно-наляво и се изтегля иглата, като конецът се издърпва по посока на бодовете. При затягането му се образуват възелчета. Ако конецът се изтегля под наклон или нагоре, разваля се ръбчето на илика, разкривяват се бодовете и стават неравномерни. Бодовете на илика трябва да започват от една и съща дълбочина и помежду им да има раз-стояние колкото дебелината на конеца. При образуване на възелчето трябва еднакво да се изтегля и стяга конецът, за да се образува равно и стегнато ръб-че, което да устоява на търкането на копчето по-дълго време. Ширината на бодовете трябва да бъде от 2 до 3 мм, в зависимост от гъстотата на тъканта. Така се редят бодовете един до друг, като в края на илика, там където ще застане копчето се образува хубаво закръглена линия (фиг. 32в). При завършването на илика/ последните бодове трябва да захванат плата така, че да се стегне краят и да не се разширява иликът. За да се получи това, на този край правим мостче. Насновават се два-три пъти конци колкото е ширината на илика, като се захващат двете страни заедно. След това се обримчва мостчето, като не се захваща плата под него, а само конците (фиг. 326). Мостчето остава свободно. Конците за изработване на илика трябва да бъдат в тон с плата, меки и по-разсукани. Мулинето е най-подходящо за изработване на илици върху памучен плат. Конецът от макара и ибришим е неподходящ, защото е усукан твърд и лесно се завързва.
Копчетата служат не само за закопчаване, но и за украса. Правилното им зашиване допринася много за добрия вид надрехата, а самите копчета и платът около тях не се късат лесно. Копчетата на бельо обикновено се пришиват плътно, а на горни дрехи—така, че да не лежат на плата, а да стоят високо от него колкото е дебелината на тази част, която ще се закопчава на копчетата. Затова трябва при всеки бод да се оставя малко пространство между плата и копчето, за да се образува столче (фиг. 31а). Някои за тази цел, под копчето поставят кибритена клечка или карфица (фиг. 31 в). След като се прокарат няколко бода, клечката се изважда, увива се конецът около образуваното стълбче няколко пъти, пробожда се иглата на вътрешната страна на плата и заякчава. Копчетата се зашиват върху двоен плат, а когато се налага да бъдат зашити върху единичен, от опаката страна на дрехата се поставя парче от двойно сгънат плат (фиг. 31 б).Те се зашиват с двоен конец. Копчета с четири дупки могат да се зашият кръстато, с две успоредни линии, квадратно, елхичка (фиг. 31 г).
На палтото се е скъсала закачалката Съвсем лесно е да се зашие. Най-нарпед се маха старата закачалка от дрехата, след това се взема ширит или ивица плат с дължина 8 см и широчина 3 см, прегъва се по ширина на три (фиг. 30), тра-посва се и се шие обшивен бод. Единият край се подгъва 1 см и се слага на мястото на старата закачалка на палтото, като се зашива със скрит бод. Същото се прави и на другия край на закачалката, като се внимава тя да е опъната, но да не се събира платът на костюма. Има дрехи със закачалка като примка. В такъв случай двата края на закачалката се слагат един до друг и зашиват заедно на едно място.
размерът не съответствува на нашите мерки, ще увеличим или намалим кройката. За увеличаване на кройката, разрязваме я по ширина и дължина, отдалечаваме частите на кройките на такова разстояние, докато достигнем желаната ширина и дължина. След това разрязаните части се слепват с книжни ивици и кройката е готова. Разрязването става на гърба по вертикална линия, 4 см далеч от врата (фиг. 29а). Пак на 4 см под ръкавната извивка по хоризонтална линия се прави разрез. Същите разрези се правят и на предницата (фиг.29б). Ако е нужно кройката да се направи гю-тясна и по-къса, то по дължината и напреко на същите разстояния 4см от вратната извивка по вертикалналиния и 4 см под ръкавната извивка хоризонтално, се правят басти (гънки), дълбоки толкова сантиметра, с колкото трябва да се намали кройката. Дълбочината на гънките трябва да е еднаква по цялото протежение. Гънките се залепват и кройката е готова.
Когато се крои с кройка, пести се и много плат.Самата кройка се изрязва точно по чертежа, а на плата се оставят няколко см повече за шев и за подгъв, за да може дрехата да се отпусне в случай на нужда. За“да начертаем кройката на коя и да е дреха, служим си с чертеж. Обикновено се използува прав ъгъл с неограничени рамене. От върха на този ъгъл се измерват дължината и ширината на кройката и след това в него се оформява самата кройка — вратни и ръкавни извивки. Измерванията върху черната дъска се извършват с обикновен см, а на тетрадките — с умален (книжен) см в различен мащаб; една четвърт, една шеста, една осма и една десета от см.Чертежите се кроят с прекъсвана (пунктирана) линия. Линиите по който ще се реже кройката (ще мине ножицата), трябва да бъдат действителни. Линията където платът ще бъде на пре гъвка се определя с пунктирана линия. Кройката може да се снеме най-напред върху хартия, да се изреже и след това да се наложи върху плата. По-опитните шивачи мо-гат да кроят, като рисуват кройката върху самия плат, но това са редки случаи, Извадената кройка на книга се дреха, служим си с чертеж. Обикновено се използува прав ъгъл с неограничени рамене. От върха на този ъгъл се измерват дължината и ширината на кройката и след това в него се оформява самата кройка — вратни и ръкавни извивки. Измерванията върху черната дъска се извършват с обикновен см, а на тетрадките — с умален (книжен) см в различен мащаб; една четвърт, една шеста, една осма и една десета от см.Чертежите се кроят с прекъсвана (пунктирана) линия. Линиите по който ще се реже кройката (ще мине ножицата), трябва да бъдат действителни. Линията където платът ще бъде на пре гъвка се определя с пунктирана линия. Кройката може да се снеме най-напред върху хартия, да се изреже и след това да се наложи върху плата. По-опитните шивачи мо-гат да кроят, като рисуват кройката върху самия плат, но това са редки случаи, Извадената кройка на книга се полага върху двоен плат винаги по дължината му. Слага се отгоре тежест, за да не се размества кройката или се забожда с карфици, като се внимава долният плат да се забоде правилно. Границите на кройката се очертават с добре подострена креда, като с едната ръка се придържа платът и кройката, а с другата се очертава в посока от дясно-наляво. След като се очертаят границите, корйката се снема и се определят необходимите резерви. На различни граници на кройката се отбелязват различни резерви, според плата и модела. За пола по линия на талията се оставят резерви 1,5 см при страничните шевове—2 до 3 см и при подгъва ~~ 4 до 5 см. При срязване, единият край на ножицата трябва да опира на масата и платът да не се вдига в въздуха, за да не се разкривяват платовете и да се срежат неправилно резервите. Друг начин за отбелязване на кройката върху плата е отбелязването с хлабава тропоска (фиг. 28А). Работи се с бод пред игла, като след всеки бод иглата се изтегля, а конецът се оставя свободен като бримка. След минаването на хлабавата тропоска по всички линии, двата плата се разделят колкото да се изтегли свободният конец. Между двата плата се образува разстояние и свободните конци но средата се срязват така, че да останат еднакво дълги и за двата плата. При поставяне на кройката върху плата трябва да се обърне внимание на посоката на ниш-кше на фигурите, ако има такива и на мъха — например кадифе, дефтин и др. При скрояване на плат с лице и опъко трябва да се внимава когато се кроят двойни парчета – например две предници, два ръкава. В такъв случай платът трябва да се срещне лице с лице или опако с опако за да не се получат само две десни или две леви предници или ръкави. Обикновено се крои по дължината на двоен плат. Но понякога при особен модел се крои на верев или напреко (по ширина). Ако платът е с фигури, той се прегъва така, че те да бъдат симетрично разделени и да се спази единство в посоката им. При мъхест плат, мъхът се остава винаги надолу, само при кадифе или плюш се остава нагоре. Затова трябва да се внимава особено при кроенето, за да не стават грешки, които са мъчно поправими.
на двата събрани крака. В талията се опасва коланче или шнурче, за да се определи мястото й. Мерките се вземат от дясната страна на тялото. Мфките за дължина се вземат от вратното кслюдц ЕрЧмото и от талията. Нанасят се отвесно на чертежа се записват цели числа при чертането. Оби¬колките се вземат, като се обвие сантиметърът около някоя част на тялото. Мерките за ширина се вземат хоризонтално от една определена точка до друга и се нанасят на чертежа също хоризонтално, като се записват с половин число, понеже чертежът се прави само на едната половина на тялото. Мерки за дължина
