Как и какво да плетем

Дрехите на момчетата се изчистват по-трудно от леките рокли на момичетата. Затова се налага и те да носят престилки при работа в работилницата, градината, обора, къщи, при-но-*— сене на гориво, палене на печки и др. Всеки пионер може сам да си приготви такава мъжка престилка за работа, която се облича през глава. Взема се 70 см док, зефир, конопено или домашно платно. Подгъва се от всички страни. От средата на предницата горе, по линията на гръдната обиколка се мери вляво и дясно по 8 см. На тия места се зашива презрамката, която е от готов ширит или е направена от плата. Дълга е 60 см (всеки да си вземе мярка сам). Встрани, при талията се зашиват две връзки за вързване престилката отзад. На престилката се пришива джоб, дълъг 20 см, широк 16 см.

Оригинална е престилката с двоен джоб, състоящ се от четири кръга, различни по големина. Двата кръга се срязват от едната страна и се оразува двоен джоб (единият, по малкият, пришит за по-големия). Найроклята или черната престилка. Наоколо, престилката се фесто-нира с плетен фестон. Вместо фестон може да се сложи воланче от същата материя. Ако е  от едноцветен плат, горното кръгче (пластронът) и малкият джоб се гарнира с бродерия — цветни мотиви. Големината на кръговете — по желание. Средно, големият кръг е с радиус 18 см, средният — 13 см, малкият джоб — 9 см, пластронът — 7 см. (фиг. 39). Престилката, дадена на фиг. 39а е направена от басма с презрамки и крилца, украсени покрая с ширит зиг-заг.

Една от най-необходимите принадлежности на туриста е раницата. Тя се носи на гърба и тежестта на всичките вещи не се чувствува, понеже се разпределя равномерно на цялото тяло. Освен това, ръцете са свободни, а това е важно за ходенето и катеренето. За направа на раница е нужно 1 метър тъмен док, бри-зентно платно и др. Платът трябва да е здрав и по възможност непромокаем. Шие се торба, висока 50 см и широка 46 см. Прави се без шев долу, от цяло парче. От ширината на плата се изрязва джоб, широк 22 см и висок
20 см, капак за джоба, широк 20 см и висок 7 см, капак за раницата, широк 20 см и висок 15 см и две презрамки, широки 7 см и дълги 60 см. На средата на предницата се пришива джоба, на който се правят при основата две бастички дълбоки 2 см, за да е по-обемист. Свободните краища на джоба и капаците се подгъват обикновено. После се пришива ка¬пакът към джоба, другият капак—към гърба на раницата, след което се зашиват страни¬чните шевове на цялата раница. Презрамките се шият, като се прегъват по ширина на две, за да се получи 3 см широчина на презрамката. Преди да се зашие раницата, пъхват се в долните й ъгли краищата на пре-зрамките (единият— в десния, другият— в левия ъгъл. За по-здраво може дггхе зашие по едно триъгълно парченце към ъглите. Най-накрая се подгъва отворът на раницата, нанизва се шнур или здрава връв за затягане. Вторите краища на презрамките, събраниздравина.За да се носи раницата удобно, трябва в нея да се разпределят вещите правилно; ;в долните ъгли по тежките предмети, а към гърба, за да не убиват —меки вещи (дрехи и други). Най-необходимите неща трябва да се поместят най-отгоре и във външния джоб.малкият кръг служи за пластрон. На престилката могат да се сложат презрамки, но дадената на чертежа е без презрамки. На пластрона се ушива едно иличе от конци, което се закопчава за копчето на блузата и малко информацияза престилката Престилката служи за предпазване на дрехите от замърсяване. Налага се често да се сменя, затова се прави от материал който леко се пере и глади, като басма, тубралко, оксфорд, зефир, док и др.

Правят се от пике 5—6 парчета по дадената кройка. Подшиват се покрая със син конец в няколко ката или с тънка прежда (фиг. 37)* Изработените форми се изглаждат и съединяват помежду си със зашиване на мястото, означено с „а“ и „б“ на фигурата. Приготвя се шнурче от същите сини конци, с които са обшити парчетата. Накрая шнур-чето завършва с пухчета. Второто пухче обаче се прикачва след като шнурче-то наниже всичките парчета от якичката, като минава откъм лицето, както е показано при буква „в“ на фигурата.

Прави се от червено сукно, кадифе, коприна. Изрязват се 5—6 сърца, според големината на вратната извивка по дадената кройка (фиг. 36 а). Вътрешното сърце е в пълнена бродерия (може и зад игла) с бели конци, а може да се изработи и апликация с бял плат. Със същите бели конци се прави покрая фес-тон. След приготовляването на сърцата, изглаждат се, съединяват се едно с друго, след което се зашиват малко в точките „а“ и „б“. Приготовлява се и шнурче от конци с пухчета накрая, с което якичката се завързва.

За да не се губят иглите и карфиците и да са винаги под ръка, изработва се игленик, който представлява възглавничка в най-разнообразна форма. Тук дадената форма е детелина. Прави се от зелено сукно, кадифе или друг някъкъв плат. Изрязва се по кройката в два ката (фиг.35 а). Лицето се бродира с бели копринени или други конци за украса. Изглажда се.трзпосва се лицето и задната част и след-това се обшива по края със същите конци с посочения бод на фиг 35 б. Шие се об-шивен бод — отиване напред и връщане, като се образуват кръстчета. При шиенето се остава отвор за пълнене на възглавничката с вълна или памук. Зашива се след това, като вътре се пъха краят на дръжката.

Даденото иглениче на фиг.34 има форма на маргарита. Ако се направи вътре жълто, а отвън бяло—бяла маргарита. Ако се направи вътре кафяво, а отвън жълто — жълта маргарита. Състои се от кръгла възглавничка с диаметър 5 см (фиг.356), напълнена с вълна или памук. Венечните листенца се кроят по дадената кройка (фиг.35 в) с 0,5 см повече за шев. Зашиват се, като само отдолу се оставятза да се обърнат, оглаждат се, зашива им се и долната страна и чак тогава се пришиват за края на обратната страна на възглавничката. Листчето се прави зелено, и като венечните листчета (скроява се двойно). В средата на листчето за нерв се пришива едно тънко телче, увито взе-лени конци. За дръжка на цветчето-игле-ниче се увива тел със зелени конци и превит се зашива за възглавничката отдолу, а горе се прегъва като кукичка за закачване на игленичето. За удобство на работниците от шивашките предприятия могат да се прикачат игленичетата на ластик за слагане като гривна на ръката. Такива могат да се подарят на подшефни шивашки кооперации. За материал на това иглениче се използува кадифе, сукно, брилянт, сатен, поплин, цветно хасе и др.

Когато се излиза на екскурзия, храна и малко вещи се слагат в еднодневка. Тя се изработва от 0,5 м тъмен здрав плат док, панама, брезентно платно и др. Торбичката се прави от едно цяло парче, с дължина 50 см и ширина 33 см. От останалата ширина на плата се изрязва капака, широк 33 см и висок 25 см. Торбичката се зашива встрани със скрит шев. Капакът се подгъва от всички страни и пришива към торбичката. От останалия плат се прави лента дълга 60 см и широка 7 см, за презрамка. Лентата се прегъва на две с полвин сантиметър подгъв навътре и се получава ширина 3 см. Така приготвената презрамка се пришива на еднодневката към основата на капака. Към капака и торбичката се зашиват две ширитчета за затваряне на еднодневката. По желание, на еднодневката може да се сложи и джоб.

За да усвоим правилно казаното по-горе, тук са дадени описания за направата на различни предмети : Сак  за насекоми .Сакът е необходим на естествениците за ловене на пеперуди и други насекоми.Състои се от дръжка и торбичка, опъната на кръгъл тел. От стоманен тел се прегъва колело с диаметър около 30 см. За дръжка се приготвя пръчка, дълга X10 см и дебела 1,5—2 см в диаметър. На единия край на дръжката се пробиват дупки, в които се пъхат прегънатите.
краища на тела на колелото. Пръчката с тела на това място се омотава с тънък тел или със здрав канап, който се намазва с лепило. От марля, канава, маркизет, тюл или друг тънък плат се крои торбичката на сака по дадения чертеж, като се отпуска за шев по 1 см от всички страни, а горе, където ще се наниже колелото от тел, се отпускат 3 см. На този горен край платът се прегъва върху кръга на колелото, подгъва се половин сантиметър и се зашива. Сега краищата а б (фиг. 33) се зашиват със скрит бод. Долната част на сака се зашива,Гкато трите извивки се съединяват една с друга до средата си. Тази част на сака трябва да бъде полукръгла, в никакъв случай не се прави остра, понеже насекомите ще си мачкат крилцата.

Добър резултат даьа прането на вълнени дрехи във фасулена вода. Сварява се 1 кг фасул в 5 литра вода. Прецежда се водата и в нея се потапя и се мачка. Това пране е без сапун. Изплаква се в две води и се простира без да се извива. Без сапун може да се пере с картофена и тричава вода. Кар-тофената вода се получава, като се обелят сурови картофи и нарежат на тънки резенчета. Заливат се с вряла вода (на 1 кг картофи 2 л вода) и киснат 2— 3 часа, отцеж-дат се през гъста цедка. Във водата се сла-малко спирт и докато е хладка се перат с нея вълнени и копринени тъкани. Тричавата вода се получава, като на 1 л вода се поставят 4 грама трици в тънка бяла торбичка и водата се сварява. С прецедената хладка вода се пере. Да не се забравя, че при пране на вълнени- и копри¬нени материи, температурата на всички води, от първата сапунена до последната за плакнене, трябва да е все една и съща.