В началото само на мъжете било разрешено да щракат с куките, а жените се захванали с него едва към края на Средновековието
Едва ли е случайно, че в края на ХХ век, когато модата търси преди всичко практичната близост с природата, дизайнерите се обръщат за помощ към хобито на бабите – плетките. Но вече с нови форми и по нови технологии, които позволяват преждите да се използват функционално и да изглеждат модерно.
Идеален материал за студения сезон са дебелите вълнени конци. Най-практични за всекидневието са гладките плетки или мрежите. Плетениците (карета, осморки) са също предпочитани, защото удебеляват материята и освен че топлят, стоят много ефектно. Моделиерите разнообразяват пуловерите с различни цепки, шнурчета от кожа, апликации с цветя и метални джунджурийки.
Плетените дрехи, които присъстват в колекциите на повечето стилисти, не са само обичайните блузи с дълъг ръкав; плетени са и роклите, полите, панталоните и елеците. С една дума, всеки тоалет, който по традиция присъства в зимния гардероб, вече може да се направи и от прежда. Дори и да е за официален случай. Плетените дрехи могат да внесат голяма доза артистичност и във вечерния гардероб. Подходящи за зимните партита са дългите рокли с интересно оформени деколтета, които са изработени от прежди с втъкана лъскава нишка. Често роклите или жилетките са изплетени като мрежа, а под нея се носи бюстие от ламе. Задължително е моделите да изглеждат така, все едно са плетени на ръка, с нарочно изпуснати бодове, разминавания и груби шевове. Ако пък можете да си позволите дрешка, която е минала през куките на известен дизайнер, ще бъдете истински хит на вечерта.
Изкуството на ръчното плетене е известно и практикувано
в Близкия изток още от трети век от новата ера
Повечето историци смятат, че е възможно то да е било познато и на древните египтяни, но всъщност никой не знае със сигурност. Най-ранните доказателства са три малки фрагмента плат, намерени при разкопките на древен сирийски град, основан в 280 г. пр. Хр. Дори днес не е определено със сигурност дали тези три парчета плат са части от бельо, трикотаж или друго облекло. Със сигурност обаче е ясно, че те са направени от вълнени нишки и са били изплетени. В своята „История на чорапите“ от 1867 г. Уилям Фелкин се опитва да докаже чрез повече или по-малко логични разсъждения, че още по време на Троянската война и на появата на Омировите „Илиада“ и „Одисея“ хората са знаели да плетат. В „Одисея“ например се разказва как Пенелопа, очакваща завръщането на своя Одисей, отпращала нетърпеливите кандидати за женитба с обещанието, че ще се омъжи едва когато изтъче сватбеното си рухо. И всяка нощ разплитала изтъканото през деня. В действителност тя е плетяла, защото за разлика от тъканата материя плетивото бързо може да се разплете, без да се повреди нишката и без да останат видими следи.
С пълно право можем да предположим, че още в онези времена хората са познавали плетенето – по същество едно сравнително несложно умение. На практика то не изисква никакви технически съоръжения – в началото се плетяло без каквито и да било пособия, само с пръстите на ръцете,
чак по-късно са влезли в употреба куки и рамки
Съвсем обяснимо е защо липсват находки на плетени вещи от древността – плетените материи са много нетрайни. Не е изключено първоначално тези изделия да са били предпочитани само от хора от по-нисшите касти. Навярно не е без значение и обстоятелството, че плетените дрехи лесно се разплитат и от тях могат да се изработват нови. Едва през ХIV в. плетените изделия, най-вече чорапите, станали много търсени в кралските и благородническите дворове. На известния си портрет, рисуван от Ханс Холбайн, крал Хенри VIII е с плетени копринени чорапи, украсени с Ордена на жартиерата. Любопитно е, че в началото с плетене са се занимавали изключително мъжете. Дори през 1690 г. пражките производители на чорапи създали т. нар. „майсенски декрет“, според който под заплаха от наказание те се задължавали да не наемат на работа жени. Чак когато плетенето се разпространило масово, с него се заели жените.
През 1589 г. било направено и механичното изобретение, което превърнало плетенето от домашен занаят в индустрия. Преди малко повече от 400 години преподобният Уилям Ли изработил първата машина за плетене с рамка, която правела гладък плат за комерсиални цели. Като много други механични открития от този период и това било английско, пренесено по-късно нелегално и в Америка.
Последен писък на модата във фабричното плетиво са бански, които пропускат слънцето и не оставят разлика в тена на кожата. Това са новите костюми на „Солар“, които през лятото се появиха и на родния пазар. Моделите, единствени по рода си у нас, са уникални заради материята, от която са изработени. Специалната технология на плетене на тъканите създава хиляди миниатюрни пори и позволява на слънчевите лъчи да проникват през банския костюм. В същото време материята пази кожата от вредните UV лъчи, твърдят специалисти. Миниатюрните пори в нея действат като заслон и филтрират приблизително половината от слънчевите лъчи. Макар че новите бански костюми на „Солар“ пропускат слънцето, те не пропускат погледите на плажните „гларуси“. Материята е абсолютно непрозрачна, гарантират производителите, а цените са в рамките на пенсионерските доходи.
Източник: в-к „Сега“- Станислава Георгиева
