Направена е от две части: челна и задна Шие се от вълнен плат, кожа, някаква изкуствена материя. Подплатява се със сатен, хасе, басма и др. Крои се по дадените в приложението кройки по едно парче, от лицевия плат и по едно от подплатата като се отпуска по 0,5 см за шев. Ушиват се по отделно лицевият плат и подплатата, като се внимава да не се разкриви шапката. Затова се забождат с каре фички местата при точките А Б В и посл-се тропосват (вж. кройки^^|кИ|)иложе.ние-то). След тропосван 1инава тегел, изважда.се тропоската и се обръщат откъм лицето. Ушитата подплата се пъхва в ушития лицев плат, натъкмяват се добре, подгъват се наоколо (около отвора при лицето) половин сантиметър мавътре и едно срещу друго се Зашиват. Целият отвор на шапката може да се обиколи с панделка или ширит, които се оставят по-дълги .-за завързване на шапката. От същата панделка може да се украси шапката с малка джув-’ Фиг. 52 чица отпред, както е на фигурата.Тази шапка се носи от малки момченца и момиченца.
Това е много практична чанта, в която се слагат игли, ножици, макари и др. Прави се със подплата отвътре. Ако лицето е от пъстър плат, хубаво е вътре подплатата да е едноцветна и обратно, на едно-цветно лице — пъстра подплата краоят се лицето и подплатата еднакво големи, дълги 72 см и широки 34 см. Върху подплатата се пришива гладък ластик за жартиери, широк 2 см и облечен в същата подплата. Трябва да се внимава тази подплата на ластика да е свободна толкова, че като се опъне ластикът, тя да не го стяга. Със шевове се ограничават местата за ножици, макари, сантиметър напръстник и др. принадлежности, което ясно се вижда на фиг. 51. Така приготвена подплатата с ластика се съединява с лицето от опако с тегел и се обръща. Дъното се изработва с кръг от картон с диаметър 20 см и той се облича от едната страна с лицевата материя, от другата с подплата. Това става така: изрязва се лицето и подплатата с 1 см повече от картонения кръг за шев. Слага се картоненият кръг върху лицевия плат и се зашива със срещуположни бодове. След това подплатата се подгъва наоколо с 1 см и се пришива върху облеченото с лицевия материал дъно. Шиенето става с малки бодове, по възможност да не личат много. Дъното е готово. Долната част на обиколката на чантата, лицето и подплатата с ластика се набира и зашива за дъното. За дръжка се взема здрава пан¬делка или ширит, който се мушва между подплатата и лицето и излиза през два илика към лицето. Като искаме да затворим чантата, дръпваме ширита.
Всяко нещо в къщи трябва да си има определено място. За да се запазят чадърите от прах и да се намират лесно, удобно е да се направи за тях такава торбичка, която се за качва под закачалката. Изработва се съвсем лесно с малко шев и може да се направи и от момчетата,, За материал се взема док, басма, оксфорд, конопено платно, ленено платно (каквото има в къщи). Шие се като торба, на която предната част е висока колкото е платът на чадъра (92 98 см), а задната й страна’—не-висока -~ колкото е целият чадър с дръжката, плюс 2—3 сантиметра 85-……88 см). Ширината на торбата зависи от числото на чадърите, които ще се слагат вътре, За един чадър се смята по 19 см. В страни за шев на •торбата се отпуска по 1 см, а горе — за подгъв — 2 см. Долу торбата е прегъвка. Ушива се със скрит шев. Ако е от едноцветна материя, може да се украси с бродерия; Направените от пъ-стър плат се украсяват с едно цветно би-енце или ши рит че та.За закачване торбата на стената, горе й се пришиват 3—4 (според ширината на торбата) железни халкички.
Изработва се от шантунг, коприна,..сатен, брилянт, поплин. Подплатява се с басма, сатен, а между подплатата и. лицето се слага твърдо хасе, за да стои чантичката опъната. Скрояват се по дадената кройка две парчета от лицевия материал, две от подплатата и една ‘— от твърдото хасе. Лицевите парчета и подплатата се отпускат с 0,5 см за шев. На лицевите парчета се откопирва с индиго моделът и се избродирва с черни конци бод зад игла. Само зениците се бродират със зелени или жълти конци и езичето с червени. А може и цялото коте да се из-бродира с един цвят. След бродерията парчетата се гладят от опакото. Слагат се еднду срещу друго с лицето и отиват с тегел половин сантиметър навътре ( колкото е отпуснато за шев при кроенето). Шиенето започва от едното ухо до 
другото. Горе, разстоянието между двете уши на котето, остава отвор за чантичката. Същото се прави и с подплатата. Обръщат се, гладят се и след това в лицевата част се слага парчето от твърдо хасе, като тук там се пришива с няколко бода, колкото да не се размести. Мушва се подплатата вътре в лицето, и подплатата и лицето се подгъват едно срещу друго при отвора. Тропосва се, оглажда се и зашива с малки бодове, за да не се вижда от лицето.Приготвя се от лицевия плаг лента, широка 2 см за дръжка и се пришива при ушите на чантичката. Чантичката е подходящ подарък за първокласниците.
Пантофките са много хубав подарък за най-малките деца в детската градина. Изработвт се от бял плат: фланела, сукно. По дадената кройка се изрязва стъпалото, (фиг. 47в) и горната част на пантофчетата (фиг. 47г), като се остава 0,5 см за шев . Зашива се първо задният шев на горната част на пантофчето с разтврен шев. Оглажда се и след това горнище то се зашива за стъп-лотб. Наоколо цялото-пантофче се фесто-
нирва или оплита с кука за дантела. По кройката (фиг. 476), се изразяват и четири ушенца (две за лице и две за подплата), като се отпуска по 0,5 см Фиг. 47 в за шев. Съединяват се две по две с тегел, обръщат се откъм лицето, изглаждат се и се пришиват към пантовката. За очички се зашиват две червени маниста или коп-ченца. Едно топче от вълна или заешка кожа, зашита отзад това е опашчицата. За опашчица може да се сложи и едно помпонче пухче от вълнени конци. Има и сиви и черни зайчета. Могат да се направят и такива.С дължина 50 см и ширина 40 см: Може и по-малка. Изрязват се двете елипси от червена едноцветна материя (сатен,.брилянт, коприна или друг някакъв червен плат>. Бродират се на едната елипса 
черни точки» Отпред при главичката се апликира черно парче или избродирва с бод зад игла. Изглажда се цялата бродирана елипса. Зашиват се двете елипси едно за друго от опакото с тегел, като* се оставя отзад малък отвор за пълнене на възглавничката. След напълването, отворът се зашива м се при-шиват встрани пипалата и крачката^ направени от двоен черен плат. Ако има някакъв плат на точки,, още по-удобно е да сенаправи лицето на възглавничката от него, без да се бродират точките.
тичинки. За стъблата е нужна зелена прежда. Правят се така: от зелената прежда се нарязват конци дълги 50 см. Прегъват се на две и в средата се бодва иглата, нанизана със синия конец (фиг. 46а). С това бодване се заякчава конецът. Сега иглата се мушва в прегъвката на зелената дръжка и не се издърпва целият конец, а остава бримчица, пак се мушва иглата, пак се прави бримчица (фиг.4§б) докато се образуват пет такива бримчици. Следователно направени са 5 венечни листчета на незабравката. Бодва се иглата одзад, закачва се и се отрязва конецът. С жълт конец се прекарват в средата на цветчето един-два бода, за да се получат тичинки (фиг.46в). Изкарва се иглата отдолу и се отрязва конецът. По-този начин се приготвят повече сини незабравки и по-малко розови между тях и букетчето е готово.
Много пъти са нужни цветя за украса на балетни рокли, на рокли за пиеси, за диадемщ, за физкултурни въженца и др. Нужни са цветя, които не се мачкат, не се късат, не се изкривяват и са
много трайни. Такива са цветята шити от плат. Изрязват се по дадената кройка (фиг. 44а) 10 лисчета (5 двойни), като се отпуска за шев по 0,5 см от всички страни. Ушиват се като торбички половин сантиметър навътре открая, обръщат се и долу при отвора през който са обърнати торбичките, се набират (фиг. 446) и се получава фиг. 44в. Така приготвени петте венечни лисчета се зашиват заедно и се образува цветче (фиг. 44г). В средата му се прави малко топче от
същия плат, вътре с памук. Хубаво е, ако има два тона от един и същ цвят, по-светъл и по-тъмен за да се направят цветята по-светли и по-тъмни.Второто цветче е е по-остри венечни листчета (фиг. 44д) и се състои от четири такива листчета. И това цветче се прави като първото. Скрояват се двойни листчета, ушиват се, обръщат се, долу се набират и съединяват в цветче (фиг. 44е) .РОЗА Прави се от тънък копринен плат или тънко хасе, добре колосани. Може да се изяолзува платът от стара блуза, рокля и др. Хубаво е да има два тона от един цвят, по-тъмен за вътрешната част на розата и по-светъл за външната. Тук даваме крой¬ките за вътрешни и външни венечни листчета. Пунктираните линии в кройките показват посоката на основата и вътъка на плата. Следователно, листчетата трябва да се скрояват на верев. Нужни са 20 листчета от едните и 20 от другите. Режат се точно по кройките. С палец се вдълбава малко в средата при най-широката част, а
горе при извивките се прегъва лисчето така, че да наподобява листче от естествена роза.г Най-накрая на тясната част долу се правят две плисенца. Като се при¬готвят по този начин всички листчета, започва се реденето и зашиването в роза. Най-напред се редят две малки листчета с вдлъбнатината навътре (фиг. 45а). След тях други две—едно срещу друго на кръст. После се редят и останалите листчета, като се застъпват едно с друго. Като се свършат малките листчета, продължава се реденето на големите .
Ширината на правоъгълника (линията АБ и ВГ) е равна наполовин обиколка на ханша плюс 4 см (за всички размери). Разделя се^ линията АВ на две, получава се точка Е. Съединяват се точките Е е^0^.най-напред с пунктирана линия, разделялинията на две и от средата (фиг. 43) перпендикуляр но се премерват 3 см (за всички размери), Прекарва се извита линия от точка Д през трите сантиметра до точка Е и се получава линията на крачола. Задната линия е с 1 см по-плитка. Линията на талията отпред върви по линята АБ, а отзад се полулчава, като БГ се удължи с 2 см от точка Б (за всички размери). Образува се точка Ж, която се съединява с точка А, това е задната линия на талията. При кроенето на гащетата средната (линия БГ) се слага на прегъвката на плата по дължината. За шев се отпускат 3 см, горе, за подгъвка при талията, 1см —на страничния шев (линията АД) и 0,5 см по линията ЕД за крачола. Страничните шевове се ушиват с плосък или скрит шев. Горе, при талията се подгъват трите сантиметра към опакото за ластика.Отворът при крачолите се обработва със веревно парче, широко 2,5 см. Гащетата се шият от 1 м сатен или друг лек материал.
Гащиризончето е хубава и практична дреха за лятото за момченца и момиченца. Шие се от леки летни материи, които добре се перат и гладят, като басма, тубрал-ко, зефир, оксфорд, цветно хасе, поплин и др. Украсява се с биенца, ширитчета, апликации, бродерии и др., които при едноцветните материи са пъстри, а при пъстри-те—едноцветни. Гащиризончето се състои от гащички и пластрон с презрамки. Пластронът може да се направи в най-различна форма–трапец, овал, триъгалник, сърце и др. За кроенето са нужни две мерки: дължина на гащичките—30 см, обиколка на седалището — 60 см. Кройката на гащич¬ките се взема, като се начертае правоъгълник АВВГ, дълъг кол¬кото е дължината на гащичките. Ширината на правоъгълника е равна на половин обиколка на седалището плюс 3 см (за всички размери). От точката В нагоре се отмерват 4 см (за всички размери). Получава се точка Д. От нея навън, вляво, хоризонтално се мери 5 см и се получава точка Дг. Съединяват се JXx с А и се получава страничния шев на гащичките. По линията В Г, в ляво от точка Г се отмерват 5 см (за всички размери). Получава се точка Е, Съединяват се точките Е и Дг и се получава отворът на крачола. Линията Е Г е дъното на гащичките (фиг. 42).,Пластронче. Начертава се правоъгълник с височина 23 см и широчина 9 см. От точка А към Б и Г се отмерват 2 см. От точка Б надолу към В се мери 1 см. Съединяват се тези точки така, че да се получи половин сърце.При кроене на гащичките платът се прегъва на четири (първо по дължина, после по широчина). Кройката се слага така, че линията БГ и ГЕ да са на прегъвка, като БГ върви по дължината (основата) на плата. При страничния шев АД се отпуска 1 см за шев, а горе и при крачола— по 3 см за подгъвка, където ще мине ла-стикът. Ушива се със скрит французки шев. Горе при талията (линията АБ) се подгъва първо 0,5 см и втори път -— 2,5 см. Тропосва се и се зашива. Същото се прави и при крачолите (линията Д^Е), На-низва се ластик на талията и крачолите. Пластронът се крои двоен, като платът е прегънат лице с лице, един срещу друг. Оставя се за шев 0,5 см. Тропосва се, минава се тегел, като се оставя незатворено там, където ще се прикачи към гащичките. Например ако е сърце — при върха. Обръща се пластронът откъм лицето и се зашива отворът. Презрамките се правят от лента широка 7 см, която се прегъва по ширина на две и се зашива. Огла-жда се и се прикрепя към пластрона горе. На другите краища на презрамките се правят илици, а на гащичките, отзад на талията се зашиват копчетата.получава страничния шев на гащичките. По линията В Г, в ляво от точка Г се отмерват 5 см (за всички размери). Получава се точка Е, Съединяват се точките Е и Дг и се получава отворът на крачола. Линията Е Г е дъното на гащичките (фиг. 42).,Пластронче. Начертава се правоъгълник с височина 23 см и широчина 9 см. От точка А към Б и Г се отмерват 2 см. От точка Б надолу към В се мери 1 см. Съединяват се тези точки така, че да се получи половин сърце.При кроене на гащичките платът се прегъва на четири (първо по дължина, после по широчина). Кройката се слага така, че линията БГ и ГЕ да са на прегъвка, като БГ върви по дължината (основата) на плата. При страничния шев АД се отпуска 1 см за шев, а горе и при крачола— по 3 см за подгъвка, където ще мине ла-стикът. Ушива се със скрит французки шев. Горе при талията (линията АБ) се подгъва първо 0,5 см и втори път -— 2,5 см. Тропосва се и се зашива. Същото се прави и при крачолите (линията Д^Е), На-низва се ластик на талията и кра¬чолите. Пластронът се крои двоен, като платът е прегънат лице с лице, един срещу друг. Оставя се за шев 0,5 см. Тропосва се, минава се тегел, като се оставя незатворено там, където ще се прикачи към гащичките. Например ако е сърце — при върха. Обръща се пластронът откъм лицето и се зашива отворът. Презрамките се правят от лента широка 7 см, която се прегъва по ширина на две и се зашива. Огла-жда се и се прикрепя към пластрона горе. На другите краища на презрамките се правят илици, а на гащичките, отзад на талията се зашиват копчетата.
Служат за предпазване на дрехите от замърсяване при хранене, но са и истинска забава и развлечение за малките, които ги носят. Тук даваме 4 различни престилчи ци, които представляват любими животни— техни приятели: кученце, котенце, петленце. Работят се върху едноцветна материя (поплин, цветно хасе, док) е апликации и лека бродерия. Престилчицата-петле е с апликация от пъстра басма. Третата пре-стилчица —трите котета е покрая с бие от поплин. Котенцата са изработени зад игла— двете с
червени връзки,, а третото с бродирана на точки джувка. В приложението са дадени кройките на четирите престилчи-ци в естествена големина. Престилчицйте са хубав подарък за малките другарчета от детската градина.
