Как и какво да плетем

Якичката може да бъде най-разнобразна по форма. При кроенето обикновено основата на тъканта минава през средата на якичката. Якичката се прави от пике, коприна, поплин, хасе и др. Нужна е една мярка: половин вратна обиколка—18 см Тук даваме чертежи на кройки за якички от различни модели.
Якичка 1. Начертаваме правоъгълник-А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД равни на 22 см. (половин обиколка на врата по мярка плюс 4 см за изработване острата частна якичката), 18+ 4 22 см. Ширина на якичката—вертикалните линии АБ и БГ рав¬ни на 8 см (за всички размери,’. Линия на пришиването. От точка А надолу се измерват 2 см (за всички размери) и получаме точка В. От точка Б вляво измерваме 4 см (за всички размери) и получаваме точка В,. Точките В и Вх се съединяват. Като съединим точките Бх и Г получаваме предната остра част на яката.
Якичка 2. Начертаваме правоъгълник АБГД. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД са равни на 22 см (половин вратна обиколка по мярка плюс 4 см за изработване на острата част 18 | -4-22 см.) Ширина на якичката. Вертикалните линии АБ и ГД равни на 8 см (за всички размери). Линия на пришиването. От точка А вдясно мерим 6 см и поставяме точка В (1/3 от половин вратна извивка по мярка) 18:3—6dM. От точката Б вляво мерим 4 см. (за всички размери и пос¬тавяме точката Вь от която надолу мерим 2 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Линията на^пришиването се прекарва през точките А В В2. Като съединим точките В2 и Г получаваме острата предна част на якичката.Якичка 3. Начертаваме правоъгълник АБВД. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ДГ са равни на 23 см(половин -обиколка на врата по мярка плюс 5 см за изработване на острата част) 18-[-5 = 23 см. Ширина на якичката. Вертикалните линии АБ и БГ са равни на 11 см. Линия на пришиването. От точка Б вляво отмерваме 5 см (за всички размери) и поставяме точка В. От точка А надолу отмерваме 3 см (за всички размери) и поставяме точка Вг. Съединяваме точките В± и В с пунктирана линия, разделяме я на половина, от нея надолу отмерваме 1 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Линията на пришиването прекарваме през точките BL В2 В. Долната линия на якичката, линията ДГ разделяме наполовина и получаваме точката Ва. От точка Г нагоре отмерваме 3 см (за всички размери) и поставяме^точка В3. Долната линия ,на якичката прекарваме през точките Д’ В2, В5. Като съединим точките В, В3 полу “ чаваме предната остра част на якичкат а.
Якичка 4. Начертаваме правоъгълн ш А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ДГ са равни на 18 см (половин вратна обиколка по мярка). Ширина на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са равни на 4 см (за всички размери). Линия на пришиването. Разделяме линията ДГ на половина и получаваме точка В. От точка Г нагоре отмерваме 1,5 см (за всички размери) и поставяме точка Вх. Линията на пришиването се прекарва нрез точките Д, В, Bi, продължавайки я надясно с 0,5 см, (за всички размери) и поставяме
точка В2. Горна ли-ия на якичката. От точка В2 през точка Б прекарваме линия дълга 3,5 см, и поставяме точка В3, която съединяваме със средата на линията АБ.
Якичка 5. Начертаваме пр авоъ^ьлник АБГД. Дълж ина на якичката. Хор изонтал-ните линии АБ и ДГ са равни на 18 см (половин вратна обиколка по м ярка). Шири на на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са р авни на 8,5 см (за вс ички размери). Линкя на пришиването . Вертикалната линия от точка Г се удъл жава надолу с 5 см (за всички размери) и поставяме точка В, която съединяваме с точка Д с
Фиг. 64 пунктирана линия. Пунктираната линия разделяме на две, от точката на делението нагоре под прав ъгъл към линията ДВ отмерваме 1,5 см, (за всички размери) и поставяме точка В{. Линията на пришиването се прекарва през точките Д,ВгД От точка Б продължаваме хоризонталната линия надясно със 7,5 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Прекарваме от точка В през точка В2 като я продължаваме нагоре 1 см (за всички размери) и постая-ме точка В3. Долна линия на якичката. Съединяваме точките АБ и В3 и получаваме долната линия на якичката. Якичка 6. Начертаваме правоъгълник А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД са равни на 18 см (половин вратна обиколка по мярка). Ширина на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са равни на 8,5 см (за всички размери). Линия на пришиването. Разделяме линията АБ на две, точката на делението означаваме с точка В. От точка Б продължаваме вертикалната линия нагоре с 3,5 см (за всички размери) и от нея в ляво половин сантиметър получаваме точка В±. Линията на пришиването прекарваме извита през точките А, В, В±. Долна линия на якичката. От точка Г нагоре измерваме 1 см (за всички размери) и получаваме точка В2. От тая точка нагоре измерваме 2 см (за всички размери), от която вдясно мерим 2 см (за всички размери) и получаваме точка В3. Прекарваме през точките Вг, Б, В3, В2 и Д линия, която определя долния и предния край на якичка»
МАНШЕТИ
.Маншетата се прилага към ръкава на блуза, на рокля, на престилка. Фасонът на маншетата е доста разнообразен. Тук дава ме няколко кройки на маншети, лесни за кроене и шиене. За кроенето на маншетите
k йеобходимо да се снеме мярка на китката на ръката. В дадените кройки тази мярка е 18 см.
Маншета 1. Начертаваме правоъгълник А БВ Г. Дължина на маншетата. Хоризонталите линии АБ и ГВ са равни на 22 см (обиколката на китката по мярка плюс 4 см за всички размери). Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 7 см (за всички размери). От точка В вляво и от точка Г вдясно ме¬рим по 2 см (за всички размери) и поставяме T04KajA и Оц от които спускаме перпендикуляр? дълги 3 см и получаваме точките 02 и 03, които съединяваме.
Маншета 2. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии АБ и ГВ са равни на 22 см (обиколка на китката по мярка, плюс 4 см за всички размери). Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 12 см (за всички размери), Долните ъгли се закръглят. Линия на прегъвката. Лините АГ и БВ разделяме на половина и точките на делението съединяваме с пунктирана линия.
Маншета 3. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии А Б и Г В са равни на 20 см (обиколката на китката плюс 2 см). Ширина на маншетата. Вертикалните линии А Ги Б Г са равни наг 5 см (за всички размери). Линия на пришиването. Линията ГВ разделяме на половина. От точката на делението нагоре мерим 1 см (за всички размери) и поставяме точка М, Съединяваме точките Г, М, В. Горна линия на маншетата. Продължаваме вертикалната линия от тшка А нагоре с 3 см (за всички размер и поставяме точка Мг. Съединяваме тогите В и М[ с пунктирана линия, която удължаваме в ляво зад точка М, с 1 см всички размери) и получаваме точка •r М2, която съединяваме с точка Г. Пунктираната линия М2Б разделяме на половина. От точката на делението нагоре под прав ъгъл към линията М2Б мерим 1 см (за всички размери) и получаваме точка
М3. Горната линия на маншета прекарваме през точките М2, М3, Б.
Маншета 4. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии АБ и ГВ са равни на 29 см (обиколка на ръката по мярка за ръкав дълъг 3/Д Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 8 см за всички размери. Горна линия на маншета. От топките А и Б надолу мерим по 1 см (за всички размери) и получаваме точките М и Mi. Разделяме линията АБ на две и получаваме точка М2. Горната“ ли-ния на маншета прекарваме през точките М, М2, М,, удължавайки я вляво и дясно (за всички размери) и получаваме точките М8 и М4, които съединяваме с точките Г и В. Линия на пришиването. Линията ГВ разделяме на половина, от точката на делението нагоре мерим 1 см (за всички размери) и получаваме точка МГ). Линията на пришиването прекарваме през точките Г, Мк, В.

За тази пола трябва да има Цр ширината на плата, равен на обиколката на ханша взет три пъти. Например, обиколката на ханша по снета мярка е 84 см пл$0с 4 см (за всички размери). Взета три пъти е равна на 264 см. Следователно, за полата с плисета е необходима ширина на съединените платове — 264см. За дължина се взема дъл-жинатата на полата плюс 5 см за подгъвка и 2—3 см за шев. Шиенето на полата се започва със зашиване на оделните платове, освен последния шев, понеже в разгънат вид по-удобно се разпределят плисетата. След това се прави долу подгъват. Разпределят се плисетата, като се определя шири ната и дълбочината им. Троосват се напреко всички плисета. Тропосването започва от долу на няколко места. Получава се пола с ширинаг равна на обиколката на ханша по мярка. Разликата между обиколката на талията и обиколката на ханша се разделя на количеството на плисетата и получената разлика се разпределя под всяко плисе на линията на талията. Плисетата се тро-посват и гладят с влажна кърпа. Сега вече се съединява последният шев, прави се, подгъвът при него, още един път се глади, като предварително са извадени вече тро-доските. Най-накрая се зашива коланчето.

Мястото на отвора (разреза) на полата зависи от модела. Поставя се на един от шевовете (левия страничен), средата на предната или задната част, но никога от дясната страна. Най-често се поставя на левия страничен шев. Отворът на полата се изработва по два начина – с цип и с копчета. Шевът при който се изработва отворът се изминава от края на полата към талията (до 16 см преди талията). Шевът се затяга, като от двете стран и на определена дължина се поставят иви, широки до половин см и дълги според лъл-жината на отвора. За да се запази отворът от разтягане, ивите (леко опънати) се поставят по шева откъм резерва. Шевовете се изминават с едър тегел за временно придържане. Ивите се подшиват със скрит бод. Отворът се изглажда с влажна кърпа и се изсушава добре. Ако отворът е с цип, ципът се поставя срещу шева от опаката страна, тропосва се внимателно и се придържа с украсителен тегел, изминат от лицевата страна или се пришива на ръка, когато платът е дебел. При отвора за копчета, предварително се скроява парче плат, широко 5—6 см (с два см по-дълго). Прегъва се по дължината
без да се изравняват^ резервите, а да се разминават с половин см. Предварително се изминава украсителен тегел към предната страна на отвора. Започва се от талията и се свършва до края на отвора (затяга се с няколко бода). Насрещното парче за копчета се поставя прегънато към задната част на полата. Тропосва се и се оставя резерв до 1 см. Изминава се на машина, като се започне от дължината на отвора на задната страна перпендикулярно на страничния шев до украсителния тегел. Връща се по същите бодове на тегела, затяга се дължината на отвора, пробожда се с иглата на определена ширина, повдига се крачето, а иглата се извива така, че парчето да е успоредно на стрвничния шев. Изминава се тегел до талията с еднаква ширина с украсителния тегел на предната част.
След изработване на отвора, едрият спомагателен тегел се разпаря и по насрещното парче на еднакво разстояние се зашиват копчета.Изработване на полата в талията .Зачистването на полата зависи от плата и модела. Най-често талията се изработва с корселе, дължината на което е равна на обиколката на талията плюс 2—3 см за зашиване на копчето. Тропос-ването на корселето започва от отвара на полата на такова разстояние, колкото е ширината на насрещното парче. Корселето корселе се поставя така, че ръбът му да бъде до отбелязаната талия (фиг. 61а). Предната част на талията се надържа леко върху корселето, като по този начин се осигурява ширина на коремните мускули. Ако при талията има повече набор (полата е с набор), платът се разпределя равномерно по цялото корселе. Изминава се на машина. Резервите на полата се подравняват. Свободният край на корселето се подгъва върху тях (фиг. 616) и се изминава на ма-шина. Резервите се зачистват в корселето. Полата може да се прикачи и на коланче или да се направи с ластик.Кроене на пола от четири части с набор за скрояването на такава пола не е необходимо да се прави кройка, а се крои на-право на плата. Предвиденият плат за полата в две дължини се прегъва, като лицевата страна остане отвътре. Платът се разстила върху маса, така че ивиците му да са успоредни с ръба й. Най-лесно се крои, като от ивата по ширината на плата се измери една четвърт от талията плюс толкова сантиметри, колкото са необходими за набор (обикновено половината от една четвърт талия). Например четвърт талия е 19 см, половината на 19 см е равна на 9,5—10 см. От ивата по ширината на плата се измерват 29 см. Поставя се знак с креда. Така се определя ширината на двете части на талията. За да се използува ширината на плата, другите две части от талията, се определят от.другата страна на плата, така че да се разменят (фиг. 62).
Съединяват се с права линия двете точки които определят ширината на талията. Срязва се по тази линия. При сглобяване на полата могат да се срещнат права е наклонена. Друго сглобяване се получава при срещането на права с наклонена на две места, а при останалите шевове — права с права и наклонена с наклонена, които се поставят в средата на предната или зад-ната част на полата, според модела.

За начертаване кройката на обикновената пола е необходимо да се снемат следните мерки: 1. дължината на полата—62 см
2. половин обиколка на ханша – 46 см,
3. половин обиколка на талията — 34 см,
4. дължина от талията до ханша — 18 см Начертаваме правоъгълник АБВГ. Линията АВ и БГ са равни на дължината на полата — 62 см, Линията АБ и ВГ са равни на половин обиколка на ханша по мярка плюс 2 см. (за всички размери) 46-)-2-48.
От точка А надясно отмерваме половин от половината обиколка на ханша минус 2 см (за всички размери) 46:2 2-21. Получа¬ваме точка Д. От точка Д спускаме перпендикуляр до пресичането на линията ВГ. От точка А на-долу се отмерва I см и се съединява с точка Д. Линията АД е-линия на талията на задната половина на полата. От точка Б надолу мерим 2 см (за всички размери) и съединяваме с точка Д. Това е линия на талията на предната половина на полата. По линията АВ от точка 1 отмерваме надолу 18 см и получаваме точка Е- След това от точка Д надолу отмерваме пак 18 см и се образува точка Ж по линията БГ от точка 2 надолу отмерва ме 18 см и получаваме точка Ег . Линията на ханша се прекарва с пунктирана линия през отбелязаните точки ЕЖЕХ. Заден пенс. Разделяме линията на ханша на задната половин на полата на две (разстоянието ЕЖ). И от точката на делението прекарваме пунктирана линия нагоре до пресичането с линия на талията. След това от линията на ханша по пунктираната линия нагоре отмерваме 2 см (за всички размери), а от прееечката на пунктираната линия с линията на талията вдясно и вляво отмерваме по 2 см. Всички точки се съединяват помежду си. Страничен пенс. От точка Д по линията на талията вдясно и вляво отмерваме
35 Д  по 3>5 см, а от линията на ханша, от точка Ж нагоре, отмерваме 2 см и всички тия точки се съединяват помежду си. Преден пенс. Разделяме линията на ханша на предната половина на две и от точката на делението нагоре прекарваме пунктирана линия до пресичането с линията на талията. От тази точка вдясно и вляво отмерваме по 1,5 см, а от линията на ханша по пунктираната линия нагоре отмерваме 2 см (за всички размери) и всички точки се съединяват.
Пенсовете в талията се изчисляват, като се определи разликата между половината обиколка на ханша (заедно с прибавката) и половината обиколка на талията по мярка 48—3 1 = 14. Разликата е равна на 14 см, половината разлика — 7 см се взема за задния пенс.
Полата може да се ушие с един шев отзад или отпред при плат с двойна ширина. Може да се ушие с два шева-отпред и отзад или встрани. Отворът (разрезът) за закопчаване се прави дълъг 16 18 см на лявата страна в пенса. Платът предназначен за ушиване на полата трябва преди кроенето предварително да се увие за няколко часа в мокра кърпа, а след това хубаво да се изглади по дължината. Кройката се слага по дължината на плата. Контурите на кройката и пенсовете се отбелязват с хлабава тропоска. Да се помни, че пенсовете на кройката се изрязват, но на полата не се изрязват. Средата на полата се отбелязва с тропоска. За резерви се отпускат на страничните шевове по 3 см, по линия на талията—! см и за подгъв долу — 5 — 6 см.
След отбелязването с хлабавата тропоска се зашиват страничните шевове и пенсовете с тропоска. Прави се проба, след което се минава на машина. За да не се получи при пенсовете излишна изпъкналост, те се зашиват с 1 см по-дълги, захващайки при това само 1—2 мм от тъканта. Краищата на конците се остават по-дълги й се завързват на възел и с помощта на игла се вкарват в пенса. Изработва се отворът (раз¬резът), след това — талията. Към колан-чето или корселето се пришиват по страничните шевове две закачалки. Долу полата се изравнява при пробата с линия. Линията се допира до пода и се отмерва определената дължина, отбелязва се с креда или се забожда с карфици.След като отбележим линията на подгъва, правим тропоска първо 1—2 см от прегъвката, след което подгъвът ееоглажда. Шиеее втора тропоска по-накрая и тогава се подшива със рибена кост.

Чертежът на кройката за рокличка е в същност основната кройка на блуза, като се направят някои допълнения. Освен другите мерки, нужни при кроенето на блузата, нужна е и мярката за дължина на роклята. За чертежа са необходими следните мерки: 1 )дължина на гърба—33-ему 2} половин ширина на гърба—18см, 3) половин гръдна обиколка—40 см, 4 )половин обиколка на талията — 36 см, 5 )дължина на ръкава —52 см, 6)дължина на роклята — 80 см.
Начертаваме правоъгълника А±А ИИХ.
Вертикалната линия на правоъгълника АИ е равна на дължината на рокличката — 80 см. А хоризонталната линия АА1 е равна на половин гръдна обиколка плюс 6 см (за всички размери). При приготвяне кройката на роклята правим първо кройката на гърба. От точка А надолу мерим 3 см (за всички размери) и получаваме точка Б. От нея надолу отмерваме дължината на гърба (33 см) и получаваме точка Ж. Разделяме линията БЖ на две и от тази точка надолу нанасяме 1,5 см и се образува точка Д. През трите точки БДЖ наляво прекарваме хоризонтални спомагателни линии. От точка Б по хоризонталната линия вляво нанасяме половин ширина на гърба и получаваме точка Г. От тая точка надолу спускаме перпендикуляр и се образува точка Гх. От нея вляво измерваме 1/4 гръдна обиколка (10 см) до точка Г2, откъдето издигаме перпендикуляр за предната ръкавна извивка. От средата на разстоянието ГХГ2 вдясно-отмерваме 1 см до точка Г3. Оттам спускаме перпендикуляр, който определя границата между гърба и предницата на роклята и п,Ьл>?8Еам,е точка 3. От точка Б вляво ме-рим 1/8 от половин гръдна обиколка плюс 1 см (за всички размери), (40:8-f-1 = 6 см). Образува се точка В. От нея нагоре мерим 1,5 см и получаваме точка В±. Съединяваме точките Б,^ с леко извита надолу линия, това е вратната извивка на гърба. От Г надолу и вляво измерваме 1,5 см и получаваме точка К. Съединяваме точка К с Bt, това е рамото на гърба. Съединяваме точка К с Г3 с извита на.
ляво линия, която минава близо до перпен¬дикуляра и получаваме ръкавната извивка на гърба. От точка 3 надясно мерим 3 см и нагоре 1 см и получаваме точка О, която съединяваме с Г3 и се образува страничният шев на гърба. Като съединим точка Ж с О с леко извита линия получаваме талията на гърба. Сега начертаваме пред-ницата. От точка А1 надясно по хоризонталната линия нанасяме вратната извивка на гърба (6 см.)
Получаваме точка М. Надолу от Аг по вертикалната линия нанасяме разстоянието A-jM полюс 1 см (6-J-1 = 7 см) и получаваме точка Н. Съединяваме точките Н и М с извита линия, това е вратната извивка на предницата. От точка П надолу по перпендикуляра мерим 5 см (за всички размери) и получаваме точка Е. Съединя¬ваме точките М и Е с права линия, по която нанасяме от точка М дължината на рамото на гърба (разстоянието BjK) и получаваме точка Ег. Линията МЕг е рамото на предницата. Ако искаме да има роклята баста (пенс), продължаваме рамото с още 5 см и получаваме точка Кг. Съединяваме точките Кг с Г3 с извита линия, която се допира до перпендикуляра. Това е ръкавната извивка на предницата. Страничният шев на предницата се получава, като този на гърба. От точка Жг отмерваме надолу 0,5 см и съединяваме с края на страничния шев на предницата (точка Ог) и се обазува линията на талията на предницата. От точка Ж по вертикална линия надолу отмерваме 15 см и получаваме точка Р, от която наляво прекарваме хоризонтална линия до пресичането й с линията Ayliy. Получаваме точка Рг. Линията РРг е линия на ханша (бедрата). Продължаваме линията, която започва от Г3 надолу до пресичането й с линията ИИу и получаваме точка Сх. Линията r3Oi ССХ е страничният шев на гърба на рокличката. Прекарваме линия ОхС, която продължаваме до пресичането й с линията ИИг и получаваме точка С2 Линията Г30АСС2 е страничната линия на рокличката ръкавът и яката на рокличката се кроят като тези на блузата.

За направа на блуза е необходимо да се снемат следните мерки: 1) дължина на гърба — ЗЗсм, 2) половин ширина на гърба—18 см,
3) половин гръдна обиколка — 40 см,
4) половин обиколка на талията —-36 см, 5) дължина на ръкава — 52 см.
При приготвяне кройката на блузата правим първо кройката на гърба. Начертаваме прав ъгъл, обърнат надолу и наляво и означаваме с точка А. От точка А надолу мерим 3 см (за всички размери^ и получваме точка Б. От нея надолу отмерваме дължината и гърба (33 см) и получаваме точка Ж. Разделяме линията БЖ на две, от тази точка надолу нанасяме 1,5 см и получаваме точка Д. През трите точки БДЖ прекарваме наляво хоризонтални спомагателни ли¬нии. От точка А вляво отмерваме половин гръдна обиколка плюс 6 см (за всички размери) до точка Alf откъдето спускаме перпендикуляр и се образува правоъгълник AAi, ЖЖХ. От точка Б по хоризонталната линия вляво нанасяме половин ширина на гърба и получаваме точка Г. От тази точка надолу спускаме перпендикуляр и пи¬лучаваме точка Г\. От нея вляво измерваме 1/4 гръдна обиколка (10 см) до точка Г2 откъдето издигаме перпендикуляр за пред¬ната ръкавна извивка. От средата на разстоянието Г\Г2 вдясно отмерваме 1см до точка Г3. От там спускаме перпендикуляр, който определя границата между гърба и предницата на блузата и получаваме точка 3. От точка Б вляво мерим 1/8 от половин гръдна обиколка плюс 1 см (за. всички размери) — 40:8 + 1 = 6 см. Образува се точка В. От нея нагоре мерим 1,5 сми получаваме точка Rlv Съединяваме точките БВг с леко извита надолу линия, това е вратната извивка на гърба. От Г надолу и вляво измерваме 1,5 см и получаваме точка К. Съединяваме точка К с В3, това е рамото на“ гърба. Съединяваме точка К с Г3с извита наляво линия, която минава близо до перпендикуляра и получаваме ръкавната извивка на гърба. От точка 3 надясно мерим 3 см и нагоре 1 см и получаваме точка О, която съединена с Г3, дава страничния шев на гърба. Като съединим точка Ж с О с леко из-.вита линия, получаваме талията на гърба.Сега начертаваме предницата на блузата. От точка Ах надясно по хоризнталната ли¬ния нанасяме вратната извивка на гърба (6 см), това е точка М. Надолу от А( по вертикалната линия нанасяме разстоянието АгМ плюс 1 см. (6+1 = 7 см) и получа¬ваме точка Н. Съединяваме точките Н иМ с извита линия, това е вратната извивка на предницата. От точка II надолу по перпендикуляра мерим 5 см (за всички размени) и получаваме точка Е. Съединяваме точките М и Е с права линия, по която нанасяме от точка М дължината на рамото на гърба (разстоянието BjK) и получа¬ваме точка Е|. Линията МЕ1 е рамото на предницата. Ако искаме блузата да има баста (пенс), продължаваме рамото с още 5 см, и се образува точка К±. Пенсът се определя, като от точка Б по наклона на рамото се мерят вдясно 3 см, от където започва пенсът. Това е естественото му място. Дължината на пенса достига до линията на бюста. Тази точка се съедин-нява с точка 3 с леко извита наляво ли-ния. Вдясно от точка 3 по рамото отмерваме 5 см за дълбочина и получената точка съединяваме с точката на гърдите с леко извита надясно линия. Съединяваме точките Кх и Г3 с извита линия, която се допира до перпендилуляра. Това е ръкавната извивка на предницата.
Ръкав на блузата. Чертежът на ръкава се прави като, начертаваме прав ъгъл А, обърнат надолу и наляво. От точка А надолу нанасяме дължината на ръкава (52 см), а наляво от нея — половин гръдна обиколка, минус 7 см (33 см). Оформява се правоъгълникът АА1Д1Д. Разстоянието AAj се разделя на три и се спускат перпендикуляри до линията ДДХ. От точка А надолу мерим 14 см. Получаваме точка П. От тази точка прекарваме успоредна на горната линия до пресичането с линията АД}. Обрзува се точка Пх. Разделяме разстоянието ПД на две и получаваме точка 3. Прекарваме успоредна линия и получаваме точка Ж. Линията ЖЗ е линия на лакътя. От левия перпендикуляр надолу отмерваме 2,5 см (за всички размери). От средата на разстоянието ПгО нанасяме 1 см вляво и се получава точка Ог, Двете точки се съединяват с диагонална спомагателна линия. От десния перпендикуляр надолу отмерваме 2 см (за всички размери). От точка П вляво отмерваме 1 см. Съединяваме двете точки със спомагателен диагонал. Следва да се очертаят контурите на кройката. Линията на ръкавната извивка започва от линията ПгП (линия J§§ подмишницата), като отначало се ,^р^ива с подмишничната линия, слагргова леко се извива навътре и се слтщр левия спомагателен диагонал. При точк$У| определена с 2,5 см, тъпо за¬вива до сДцата между двата перпендикуляра. Отда завива към точката, определена с 2flpi, слива се с дясната диагонална линия и в края леко се отклонява до точка П. Страничните линии на ръкава се очертават, като по линията на лакътя навътре се отмери по 0,5 см. Действителната линия на китката се чертае както е показано на фиг. 58, като по левия перпендикуляр надолу се отмерят 2,5 см. Разрезът на ръкава се отбелязва при левия перпендикуляр с дължина 5—6 см.Маншетът се очертава в правоъгълник с дължина 22 см и в двойна ширина 7 см (фиг. 58а). Яката се чертае също в правоъгълник с дължина 17,5 см и ширина 7 см (фиг. 586). От десния долен ъгъл наляво се отмерва 1,5 см, а от левия долен ъгъл надолу —- 3 см. Съеди¬няват се крайните точки и се очертава яката.При кроене, основните линии на кройката трябва да съвпадат с основните нишки на тъканта, а дължината на блузата да върви по дължината (основата) на гката. Кроят се едновременно двете иредйици, като платът се прегъва на две с лицето навътре.Средата на гърба се слага на прегъвката на двойния плат. Детайлите (яка, маншети) се кроят по дължината на плата. При кроенето се отпуска за шев на вратната извивка, яката и маншетите по 0,5 см, на раменете и страничните шевове по 1 см. За прехлупваие на предниците се оставят 2 см.Предстои сглобяването на отделните части в цяла блуза. За да се сглобят, предницата и гърбът, срещат се лице с лице при страничните шевове. Посоката на тропосването е от подмишницата към периферията. Рамото на гърба е по-дълго от рамото на предницата с 1 см, което се разпределя в лека надръжка. Тропосването става отстрана на гърба (от страна на надръжката). Сглобени всички шевове се разглаждат леко, след което блузата е готова за проверка (проба). Облича се, оглежда се общият й вид. Ако е тясна, прави се преценка колко трябва да се отпусне от страничния шев. При по-голяма ширина, излишекът може да се набоде с няколко карфици. Винаги се пробва дясната страна, след което поправките се нанасят на лявата. Предниците се налагат една върху друга, като лицевите страни остават отвън, а опъките страни се срещат. Гърбът също се прегъва по средата на гънка или шев. След поправката се минава тегел непосредствено до тропоскаТа откъм страната на резервите.Изработената, изгладена яка се зашива на дрехата, на която всичките шевове са минати на машина и са изгладени. Тя се прикачва, като лицевата й с грана се пОч хавя от опаката страна на дрехата и краищата на яката по вратната извивка съвпаднат с краищата на двете предници, а средата на яката – със средата на гърба и се забожда в тези три места с карфици. След прикачването на яката, с долната й страна се зачиства.Прави се набор по извитата част на ръкава, който започва и свършва близо до шева. Наборът се разпределя равномерно така, че да не личи. Така приготвеният ръкав се прикачва към блузата, като най-високата му част се съединява с рамото, с по-извитата част към гърба. На дясната предница се шият илици, разрязани вертикално, като първият илик е 1,5 см по-долу от врата, а последният—1,5 см по-горе от талията. Останалите илици се разпределят на еднакво разстояние един от друг.По тези кройки се шие и пионерската блуза, която е еднаква за момчета и момичета. Разликата е само в закопчаването. На момичетата блузата се закопчава отдясно наляво, а на момчетата—отляво надясно.Блузата е дреха, която служи много и като всекидневно облекло и като официално. В зависимост от това, тя се изработва от памучен, копринен или вълнен плат. От кройката на обикновената блуза, могат да се получат кройки на различни модели. Блузата може да се направи с различни видове яки, различни изрезки около врата, с къси или дълги ръкави, а също и с разлчни украси, като: басти, бродерии, ажури. На спортната блуза се поставят джобове.

Перелинката е много удобна за момичета и за момчета. Има малко работа и всеки*’може да си я изработи. Прави се от непромокаем плат. Такъв плат може да си приготвим сами. Купуват се от аптеката 2 пакетчета таблетки боровин, кой го обикновено се употребява за компреси (куршумена вода). Разтваря се в един леген вода, потопява се платът, предварително намокрен добре и се оставя да кисне цяла нощ. Сутринта се простира да съхне, без да се изтисква. Изглажда се и се крои. За материал може да се вземе док, басма, оксфорд и др. Пелеринката може да се изработи от полиетиленово платно, каквото по селата има много за покриване на раз-садите. Състои се от три части: самата пелерина от едно цяло парче, качулка и якичка. В приложението е дадена кройка на половин пелерина, като линията ААг е средата на гърба и при кроенето се слага на прегъвка на двоен плат. Линията АА± и ББ} са дадени къси, недовършени, поради типса на място в приложението. Линията АА3 се продължава от точка Аг с още 37 сантиметра, а линията ББг от точка Ба с още 23 см. Може и повече и по-малко в зависимост от вашата мярка. Крайните точки на тия линии (АА± и ББ,) се съединяват с извита линия, която трябва да върви успоредно на извитата линия при вратната извивка. При кроенето се отпуска отпред по линията ББХ и долу за подгъвка по 2 см. Вратната извивка се обработва с ширитче и се прикачват якичката и качулката.Качулка. В приложението е дадена Фиг. 56 кройката на половин качулка.^ Линията АБ се слага на прегъвката на двоен плати се отпуска за шев по линията БВ и ВГ по I см. Зашива се линията БВ със скрит шев. По линията ВГ се правят 3-^-4 бас-тички и се обшива с ширитче, което остава по-дълго за завързване на качулката отпред,Якичка. Кройката на якичката е дадена половина в приложението. Пунктираната линия (среда) на кройката е прегъвка, където при кроенето се слага на прегъвка двоен плат. Якичката се прави от двй кита. Скроена, тя се зашива от трите страни, като се оставя незашита при вратната извивка. Обръща се и прикачва за пелерината. Пелерината може да се направи и без яка, само с качулка.

Носи се от момичета и момчета и е мно-|| лесен за работа. Състои се от предница зъ| и едно малко квадратче между кра-ге. В приложението е дадена кройката зловин предница. Линията А а е сре-на предницата и при кроенето се на прегъвка на двоен плат. По липса на място в приложението, предницата е дадена на две части I и II, които се съединяват по линията а б, но Вие ще си скроите предницата цяла. Гърбът е даден в приложението цял по дължина, а по ширина—половин. Линията К Жг е средата на, гърба и се слага на прегъвката на двоен плат. При кроенето на предницата и гърба се оставя по 1 см за шев отстрани, а долу при крачолите—по 2 см за подгъвка. След зашиването на предницата с гърба, долу между крачолите се пришива квадратът даден в приложението, като се поставя под ъгъл. Точка Ж от квадрата се слага при точка Ж на гърба и точка Жх на квадрата—при точка Ж± на предницата и се зашива целия-квадрат. По вратната и ръкавните извивки: се прави подгъв. Може да се обработи и с ширитче или отделно парченце. Накрая на презрамките се прави илик. Презрамките се кръстосват отзад и закопчават на гърба където се зашиват копчета. Банският костюм се изработва от трико на метър.Нужно е една дължина (50 см). Трикото е широко 1,30 м. Банският костюм може, да се ушие от басма, зефир, Оксфорд, поплин цветно хасе и др. По кройката на банския костюм може да се ушие костюм за физкултура, който се прави само от трико. За предпочитане е в такъв случай да се направи от тъмен цвят; черен, тъмносин, мор-еко-син, кафяв и др. Тъмните костюми се подгъват при извивките с бели ширитчета.

Носят се в студено време през годината за предпазване на ръцете от студ, а в по-топло време за предпазване кожата на ръцете от замърсяване и неблагоприятни външни влияния. Дължината на ръкавицата зависи от предназначението й. Скиори и планинари зиме носят ръкавици с дълги маншети, които покриват част от ръкава на горната дреха. Топли ръкавици се шият от кожа, други — с подплата от фланела или друга топла тъкан. Кожената подплата бива заешка, котешка, от дивеч и др. Летните ръкавици се правят от памучно и друго трико. Ръкавици за работа се правят от гумиран плат, мушама и изкуствени материи. Тези ръкави- фиг. 54

В приложението са дадени кройките на домашните пантофи, които се състоят от подметки (фиг. 53 а) и горнище (фиг. 53 б).
кройката на подметката може да се вземе от крака или от обувката. Горнището се крои от лице и подплата, като линията АБ, означена на кройката в приложението,
се сложи на прегъвка, понеже е дадена в половина размер. Тропосват се двете -чае-т,-и подгъват се по края едно срещу друго и се зашиват. По същия начин се съединявът двата края при петата. Подметките се изрязват от плата, като се оставя 1 см наоколо за шев. Изрязват се и подметки от еластичен картон, който се слага върху плата и се зашива с едри бодове (фиг. 53 в). При пръстите и петата платът равномерно и силно се набира. Сега се започва заши¬ването на горнището с подметката, която трябва да е с конците навътре (фиг. 53 г). Шие се с много здрави конци. Приготвя се още по една подметка от картон, обле¬пена по същия начин с подплата. За по¬топло може да се сложи под подплатата няколко ката фланела или вълнен плат. Тази втора подметка се слага вътре в пантофите върху другата, конци срещу конци. Пантофите горе при отвора трябва да се обточат с ширит или кордон. Това ги прави по-здрави и отворът не се разтяга. Някои слагат на пантофите отпред по едно езиче (кройката е дадена в приложението), което служи за украса и да се държи пантофката при обуването. Вместо него може да се сложи един помлон— пухче от конци. Пантофите могат да се направят леки, без картон в подметката. В такъв случай подметката се прави от двоен или троен плат с изминати гъсти тегели по две посоки. Може към подметката отдолу да се пришие тънко въженце или плитки от ивици плат.
ци предпазват кожата от замърсяване и п о* вреждане при работа. Ръкавиците се късат най-много на пръстите. За предпазване от това, се слага на върха на пръстите малко памук. Ръкавиците за работа, след свършване на работата трябва, да се измиват хубаво както са на ръцете и да се избърсват със суха кърпа. В приложението е дадена кройка на ръкавици с един пръст. Когато се правят от кожа, вътре с вълната, правят се по-големи, както е кройката. Ако се шият от плат, мушама или гумиран плат кроят се с 1 см от всички страни по-малки от кройката. Ръкавиците се шият 0,5 см -навътре от контурата с тегел и се обръщат. А могат да се ушият и от лицевата страна с дебли конци, отиване и връща¬не, както е показано при игленика-детели-на. В китката се правят 2 — 3 бастички.